Проектът на ЕС - Човешки мозък, е готов да разкрие потенциала си през 2025 г.
Подробните карти на човешкия мозък, направени по финансирания от ЕС проект „ Човешки мозък ”, са подготвени за необятно приложение и ще стартират да разкриват своя капацитет през 2025 година
Според проф. Катрин Амунтс, академик невролог към Университета в Дюселдорф и изследователския център Юлих в Германия, тези карти ще оказват помощ на учените и лекарите да откриват нови лекувания за пациентите с мозъчни болести, написа technews.bg.
Тя управлява това историческо 10-годишно изследване на човешкия мозък, което основава атласа на човешкия мозък — с най-подробните създавани в миналото карти на областите на човешкия мозък и клетъчната им конструкция — и с нови разработки, които ще оказват помощ за потребление на цялостния им капацитет.
Ето някои от нейните усещания за плана:
„ Изкуственият разсъдък ни оказва помощ при проучването на мозъка. Мозъкът има 86 милиарда нервни кафези, всяка с до 10 000 връзки с други кафези, което образува необикновено комплицирана мрежа. Дори най-мощните модерни компютри мъчно се оправят с тях ”.
„ През 2025 г. ще разполагаме с голяма изчислителна мощност, когато един от най-големите компютри с AI – JUPITER – ще стартира да работи в Юлих. Съчетаването на данните и изкуствения разсъдък ще ни даде опция да организираме виртуални експертни сюжети за резултатите на избрани лечения върху мозъка ”.
„ Наистина желая създадените от нас мозъчни атласи да бъдат от изгода за повече пациенти. Бих желала те да се трансфорат в потребен инструмент за диагностика и хирургия, да вземем за пример за установяване на местоположението на тумора ”.
„ Колегите ни във Франция преди малко завършиха с първото клинично проучване на хирургично лекуване на епилепсия, като използваха атласите, с цел да предвиждат къде хирурзите биха могли да отстранен тъкан от пациентите. Хирурзите желаят да отстранен допустимо най-вече, с цел да имат пациенти без пристъпи, само че и колкото е допустимо по-малко, с цел да избегнат излишно увреждане. Сега чакаме резултатите. Тези нови разработки същински ме вълнуват. Затова учих медицина — с цел да оказвам помощ на хората ”.
„ Един пробив, който бих желала да видя, е разбирането на това по какъв начин действа мозъкът на клетъчно равнище. Познати са ни доста от типовете кафези, молекулярните профили и гените им, само че не и във всяка от 86-те милиарда нервни кафези. Понякога виждаме дърветата, само че не виждаме гората. Надявам се, че през 2025 г. ще можем да запълним някои от пропуските в знанията си за взаимовръзките сред мозъчните кафези, техните гени и болесттите на разнообразни равнища — от клетките до мрежите и до целия мозък ”.
*Тази публикация е оповестена за пръв път в Horizon, списанието на Европейски Съюз за проучвания и нововъведения.
